Преходът,
който не стана така,
както бе замислен

Интервюта

Венцислав Димитров

През 1990 г. Венцислав Димитров е депутат от Великото Народно събрание и председател на Бюджетната комисия в Парламента.

Икономиката на България в края на комунистическия период беше в дълбока криза. За кризата имаше и политически, и икономически причини, някои от които включваха изселването на българските турци през 1989 г., както и прекратяването на търговски договори с традиционни контрагенти като арабските страни.

България изпитваше големи трудности в платежния баланс, идващи от намаляващия износ и приход на валута. Това се отрази върху цялото икономическо състояние на страната.

Някои казват, че комунистите са използвали кратките дни на прехода, за да ограбят целия валутен резерв на страната, но трябва да кажа, че в началото на деветдесетте години той, валутният резерв, вече беше доста по-малък в сравнение с времето преди четири-пет години. Тогава беше обявен този мораториум, но ние не разполагахме с достатъчно информация за ситуацията, за да решим дали това беше основателно или не.

Комунистическата партия бе преименувана на социалистическа. За опозиционния СДС беше важно да се направи програма за преход към пазарна икономика. И едната, и другата страна готвеха това. Друг е въпросът дали бяхме готови като страна. Аз мисля, че в БСП имаше хора, които искаха да направят този преход, но самата членска маса ги затрудняваше. Затова и второто правителство на Луканов през 1990 г., избрано по време на Вликото народно събрание, в края на краищата не успя да извърши този преход, въпреки че разполагаше със средствата за това (под формата на програмата Ран-Ът).

По въпроса за програмата Ран-Ът и какво е било въздействието върху българския преход мога да кажа следното. Това беше програма, изработена от американски и български икономисти. Бих искал да спомена по-конкретно един от тях - проф. Ангелов. Американците искаха да ни научат на пазарна икономика и как да я направим.

Преди този план имахме и няколко други програми за преход, които бяха интегрирани в програмата на СДС. Единственото нещо, което БСП някога е представяла, мисля, че беше програма на Луканов през октомври 1990 г., когато той каза, че идеите в нея са взети от доклада Ран-Ът, което не беше вярно.

Проф. Ангелов каза, че имали програма от четирийсет и една страници, която след включване на частта Ран-Ът станала шейсет страници. Програмата имаше и добри неща - приватизация, пазарно стопанство и т.н., но в нея фактически нямаше намерения за изпълнението й. В нея нямаше конкретни мерки, нито срокове и БСП остана само с говоренето.

Тези, които пишат по интернет, вероятно не са толкова много, но непрекъснато пишат, а така нареченият „хейтърски феномен“ без съмнение увеличава влиянието им. Те смятат, че програмата Ран-Ът била създадена за разграбването на България. Това са пълни глупости.

Дори и да я нямаше тази програма, отново щеше да стане същото. Тази програма не е имала никакво влияние върху развитието на страната, защото никога не беше изпълнена, но поне спомогна да се заговори за това какво всъщност е пазарно стопанство и как трябва да бъде използвано.

Когато се появи програмата на Луканов, както казват, „украсена“ със заключения от програмата Ран-Ът, БСП даже не й обърна пълно внимание. Това стана едва на следващата година, когато СДС и ДПС взеха властта и успяха да прокарат закон, който конфискува част от имуществото на комунистите.

Каквото ние подценихме във всички програми, които излизаха по това време, беше разграбването на България. Знаехме, че БСП ще направи всичко възможно, за да спаси кожата си. Но и съветниците, които тогава идваха, не ни предупредиха за силата на парите, за възможностите за корупция, всички тези неща...

Ако сега ме пита някой как се преминава към пазарна икономика, аз знам какво да му кажа. Бих го предупредил за всички опасности, през които сме минали. За съжаление така или иначе се случи, че всички страни от Източна Европа започнаха прехода по едно и също време и не можеха да обменят опит, добри практики и информация.

От Запад не осъзнаваха проблемите ни. Когато бившият директор на МВФ Камдесю дойде в България, той се прегръщаше с Васил Коларов - човекът, който управляваше парите на БСП и беше председател на БНБ. Как се очакваше да направим пазарна икономика, когато банката е в техни ръце, не искаха независима банка...

После имахме независима централна банка, но ние не знаехме, че съжителството между държавно и частно стопанство е толкова опасно, защото позволява грамадно прехвърляне на активи, на приходи, на печалби от държавното в частното.

Във връзка с т.нар. шокова терапия се спореше главно дали цените да се освободят постепенно или изведнъж, защото не беше ясно какво ще стане. Даже си спомням, че правителството на Димитър Попов освободи цените и въпреки това Иван Костов съветваше тогавашния кмет на София Каракачанов да издаде купони. И някъде през януари 1991 г. те наистина бяха издадени. Като министър на финансите Иван Костов не знаеше, че когато цените се либерализират, няма да има нужда от купони. Той си мислеше, че ще има нужда от тях, но те изведнъж станаха безсмислени.

За приватизацията също имаше разнобой дори сред управляващите в СДС. Как да започне приватизацията, с малката или с голямата приватизация да се започне. Спомням си, бяхме се събрали в Комисията по икономическа политика с председателя й Асен Мичковски, Алекс Джеров (който беше председател на правната комисия) и Жоро Марков и умувахме как да правим малка приватизация, това беше един от първите закони. Но идват Костов и Иван Пушкаров, нашите министри в правителството, и Костов казва: „Няма да връщаме имоти, ще им дадем 30% от стойността, както правят в Унгария“. Аз му казвам: „Ти си министър в правителството на СДС и ДПС. Отвори програмата на СДС и виж какво пише, там пише, че ще се връща собствеността. Най-нормалното нещо е, когато нещо се обещае - да се направи“.

В България приватизацията тръгна много бавно и колебливо. Имаше такива неща като масова приватизация при Жан Виденов, която беше подкрепена от Иван Костов и Алекс Божков, както и така наречената работническо-мениджърска приватизация, това ми се струва, че са двете основни грешки в процеса на прехода.

Трябваше да се подходи по друг начин. Аз имах такова предложение, но то не срещна никаква подкрепа даже и от колегите от СДС. Предложих една част от приходите от приватизация да се прехвърлят в здравен и пенсионен фонд. За мен беше ясно, че така наречените компенсаторки, обсъждани по това време, ще обогатят не собствениците, а посредниците, както и стана. Така беше и с масовата приватизация.

Не можеш да направиш един човек насила собственик. Ако не си готов, ще се отървеш от тези хартийки, при това на безценица, както и стана. Намериха се и посредници, които купуваха акции евтино и започнаха да играят на едро. Това беше един от проблемите на приватизацията. Тя ограби българската икономика. Тези компенсаторки, които един министър от СДС, Лучников, ги прокара, макар да не бяхме съгласни. Вероятно е мислел, че това е най-добрият начин.

За мен планът Ран-Ът послужи като ценна информация, нищо повече. Една програма става програма за действие, когато обслужва интересите на определена политическа сила. Това обаче не стана, поради което програмата не влезе в сила. Така че тези, дето говорят, че програмата ограбила България, нямат основания, на които да се опрат, защото тази програма не беше въведена в икономиката от дадена политическа сила.