Немислими преди това промени започват да се извършват в политическия живот на България през осемдесетте години - време, когато външните нагласи към страната започват бързо да се влошават. Това се вижда от няколко значими събития.
Комунистическата партия решава да покаже готовност за проучване на нови идеи, за да постигне единство с общността и да се бори с някои икономически проблеми, пред които е изправена по това време. В края на 1984 г. е взето решение, което разтърсва страната - извършен е акт на насилие, при който традиционните мюсюлмански имена са заменени принудително с български, което засяга около 850 000 български турци.
Пропагандистите наричат насилието „възродителен процес“. Вътрешните и външните последици за България от този процес отварят рани, които няма да се затворят десетилетия напред. Този акт е осъден от целия свят и страната изпада в международна изолация.
Няколко години преди това, през 1982 г., името на България се свързва с опита за убийство на папа Йоан Павел II. Въпреки че не са намерени никакви доказателства, това се отразява негативно на репутацията на страната. Тази история е много близка до скандалното “убийство с българския чадър” - една история, която шокира света няколко години по-рано.
Доказателство за кризата във властта е появата на дисидентското движение през 1988 г. Както и в други страни от Източна Европа, то обикновено се поражда сред интелигенцията и е стимулирано от процеса на гласност и преустройство при Михаил Горбачов в Съветския съюз.
В края на осемдесетте години в България започват да се създават и неформални политически и професионални групи. Те включват редица писатели, художници, актьори и режисьори. Партийното ръководство разбира заплахата и заявява, че интелигенцията демонстрира един вид демагогска, спекулативна представа за демокрацията и гласността.
Активизирането на определени кръгове на интелигенцията предизвиква отрицателна реакция от страна на управляващия партиен елит към тях и ответни действия в познатия стил на комунистическата партия. В крайна сметка обаче прехвърлянето на властта в България е извършено от политици от висшите ешелони на партията и държавата.
Това развитие има и своите външни причини. Комунистическата система започва да се променя - нещо нечувано дотогава. В този смисъл, случващите се промени в България са част от общия икономически и политически климат на трансформация в социалистическите страни през бурното десетилетие.
Съветският съюз, зает основно с икономическите си проблеми, постепенно отпуска хватката на политически и икономически контрол, наложен върху останалата част от социалистическия блок от 1940 г. насам. Държави като Полша и Чехословакия започват да въвеждат неформални организации и профсъюзи, които не са свързани с никоя от официалните комунистически институции. По същия начин в Унгария започват да се развиват нови политики, различни от известните принципи на планираната социалистическа икономика. В ГДР финансовите затруднения на свой ред причиняват забележимо покачване на социалното и политическото напрежение през втората половина на осемдесетте години, което властите не биха могли да удържат.