Днес човек често може да срещне хора, които обичат да си спомнят за осемдесетте години, твърдейки, че икономиката е била по-жизнеспособна и че хората са имали по-висок жизнен стандарт. Изявления като тези днес често се използват като средство за допълнително манипулиране и повлияване на общественото мнение, като създават измамно чувство на носталгия по „доброто старо време“.
Осемдесетте години отбелязват последния етап на всеобщата криза на социализма в Източна Европа. В опит да спасят властта, управляващите комунистически партии се опитват да въведат няколко важни икономически реформи. В България това е реформата от 1987 г., наречена Юлска концепция, чиято цел е да се запази политическото статукво, като се прави опит за призоваване към един вид пазарна икономика. Юлската концепция претендира да денонсира монопола на държавната собственост и плановата икономика. Реформите обаче в по-голямата си част са неуспешни. При новите политически и икономически условия, пред които е изправена Европа, половинчат опит като този e и твърде малък, и е твърде късно да бъде направен.
В края на осемдесетте години вътрешните и международните събития показват, че времето за обикновена реформа е отминало и вместо това е време да се замени съветската система като цяло. Това изисква сигнал за събуждане: болезнено, но бързо завръщане към икономическите принципи на капитализма, от които Източна Европа се е дистанцирала така радикално след края на Втората световна война.
През 1984 г. настъпват две промени, които показват, че идва нов ден. Първата е опитът от страна на управляващата комунистическа партия да въведе приватизация под формата на нова икономическа политика. Приватизацията се осъществява чрез създаването на малки фирми при използване на публични средства главно от Минералбанк и Българската стопанска камара. Идеята е държавните средства да се управляват като частни; да се повиши конкурентоспособността на промишлеността, като се продава на западните пазари във валута и се закупува така така необходимата за българската промишленост модерна западна технология. Последната е от особено решаващо значение за трансформацията.
Втората промяна e усетена от мениджърите в социалистическата държава, тъй като започват да получават достъп до високи технологии чрез западни източници. За да задейства своите нови цели, държавата става по-отворена и най-висшето ниво в комунистическата партия започва да търси контакт със западни капиталисти от ранга на Робърт Максуел и Йозеф Щраус, които посещават България няколко пъти през годините. Страната провежда няколко форума, наречени „Изток-Запад“, които представят чуждестранни фирми, потенциални инвеститори, вносители на технологични системи и ново оборудване за българската икономика.
От много по-голямо значение е, че преди Горбачов да дойде на власт в Съветския съюз, България успява да използва успешно приоритетните икономически отношения, които има със своя „голям брат“, и внася евтини суровини от Съветския съюз. Част от тях се преработват и реекспортират. За да не ядосат своите съветски другари, българските комунисти отделят част от приходите за различни комунистически режими в развиващите се страни. Основно обаче доходите от чужбина се използват за внасяне на технологии извън Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
Промяна започват да усещат и гражданите в средата на осемдесетте години. Малка част от постъпленията от чуждестранна валута се използват, за да се разнообрази сивият вътрешен пазар. Въз основа на новата икономическа политика в чужбина се създават малки фирми - предимно в Австрия и ФРГ. Тези години са най-успешните от гледна точка на жизнения стандарт в социалистическа България. Въпреки че стандартът е несравним с този в една демократична страна с пазарна икономика и значително по-нисък от този в други социалистически страни като ГДР и Чехословакия, той все пак е по-висок, отколкото в страни като Румъния, СССР и Полша, например.
С идването на Горбачов на власт и увеличаващите се икономически затруднения, пред които е изправен Съветският съюз, това краткотрайно предимство, от което се облагодетелства България, бързо изчезва. Недостигът на валута означава, че нарастващата дупка трябва да бъде запълнена с чуждестранни заеми - задлъжняването е в подем.